144 презерватива срещу страх от пънкари PDF Print E-mail
Прочетено 2248 пъти

Лигата на разказвачите разчита на простата формула, че добрата история и доволната публика се равняват на бутилка уиски. Получателят на питейната награда трябва да владее единствено две неща по пътя към пълната чаша  – импровизацията и момента на изненада.

Журито също трябва да ги владее, стана ясно на последното издание на състезанието, което всяка последна сряда от месеца събира ентусиасти и любители на кратките истории.

Обявената месечна тема на лигата „Страх от” провокира доста горещи страсти и лирични отклонения, заради което и наградите се утроиха.

Аз също споделих своя най-смразяващ страх.

С треперещ в ръката микрофон се завърнах в миналогодишния августов Берлин, когато за пръв път екологът в мен надделя над уплаха.

Като „зелен” човек пътувам най-вече с градски транспорт. Така беше и в този вледеняващ летен следобед, когато се прибирах към квартирата си в кв. „Кройцберг”. Качих се в метрото, настаних се най-спокойно на свободното място до едно от незаинтересованите лица на немския метрополис и уверено продължих да гледам в нищото. На следващата спирка се молех да е от недовиждане, но наистина група от 7-8 пънкари с побиващ тръпки вид се присъедини заедно с 3-4 улични кучета във вагона.

Респектът лъхаше на бира, некъпано с аромат на застояла бира и кучешки косми.

Нищо не ме притесняваше, докато един не седна вдясно, други двама се разкрачиха най-невъзмутимо на пода отляво, а трети се настани централно срещу ми с двете си полуголи и с неизяснен хигиенен характер приятелки. Кучетата бяха симпатични. И ако това не бе достатъчно задушевна обстановка, то фактът, че групичката си говореше на чист пиянски английски, нямаше как да не ме вцепени съвсем насред цялата тази немска действителност. Всички знаем за митичните английски запалянковци, които оставят след себе си доста потрошени предмети и хора за спомен.

Докато половината групичка кротко си поркаше и подвикваше, а „нормалните” пътници се правеха, че не забелязват, симпатичният пиян пънкар срещу мен награби двете си другарки и започна да ги опипва, мачка, а те да пищят и да го целуват. Докато „красавецът” на Христова възраст се хилеше гласовито с неустоимата си беззъба усмивка, изведнъж се изправи пред двете девойки с гръб към мен и си откопча панталона.

Точно когато помислих, че по-зле няма как да стане, метрото смени темпото и пияндурникът с полусвлечен панталон се катурна и полетя право назад. Най-подходящото място за меко кацане се оказах аз, и пънкарът се стовари почти изцяло върху ми, докато приятелите му се заливаха в пиянски смях. Преди да реагира и да понечи да разцелува и мен, фино се измъкнах от мястото си, оставяйки го шумно да се стовари право на пода. Без да дочакам реакция, изскочих на следващата спирка и се качих чак 5-6 вагона назад.

Почти пред пристъп от случилото се, слязох на мястото за прикачване и се запътих към линията, която стига до нас. Не щеш ли, вече добре познатата ми и доста шумна алтернативна група също ходеше натам и дори ме последва в същото метро! Този път предварително избягах на поне няколко стотин метра в другия му край и с мислите „Слава Богу, едва ли ще ги видя повече, прибирам се вкъщи!” вече се готвех да сложа двойно резе на вратата, когато се прибера в заветната квартира.

Оказа се, че бъркам. Не само че слязоха на моята спирка, но и излязоха от същия вход на подлеза, докато вече подтичвах към нас. И макар че съквартирантката ми цяла вечер ме утешаваше, не успях да се успокоя чак до другата сутрин, когато решихме да излезем на разходка след преживелицата ми.

Слънце, птички, тишина, празни улици. Пълна идилия!

Е, не съвсем…Както си ходехме, срещу нас не щеш ли, кой – добре познатата пънк агитка и то с махмурлук.

„И какво стана после с пънкарите?”, попита ме един младеж на опашката в тоалетната, преди раздаването на наградите на Лигата на разказвачите. „Минахме на другия тротоар, а и този път бяхме две.”

Импровизирано, журито номинира в напълно нова категория за „Най-еротичен” разказът от Берлин. Призът се оказа изненада за добро здраве, но не в бутилка, а в кутия със 144 презерватива.

Share

 

Add comment


Security code
Refresh

With you are reading...

We have 29 guests online
BRS pick: Eurocratic Residents' Night at Aloft

Venue: Eurocrats' Residents' Night @ Aloft Brussels Schuman
Place Jean Rey • 1040 Brussels • Map

First impression check-up

Unfortunately the feeling which hit me from the entering into the hotel, was one word: fake. The idea of the Eurocrats' party seems to be really tempting: to bring up internationals and expats from all over the place to so called 'exclusive' parties. Cool idea, but poor execution. I hate the flashy but overrated word exclusive, which promises you a VIP experience and actually doesn't correspondent to the reality. So, being not so critical, I would say, that I prefer more earth-bound events, who fulfill their promise and you know what to expect.

Starting from my expectations, still from the entry of the Aloft hotel, I supposed that this party will actually differ somehow from everywhere else in Brussels. I didn't quite understand how a 10 EUR entry-bracelet with 'Eurocrats' title on it, poor service, which trains you for patience while waiting just to order a simple drink, waiting for more than 15 mins for a wardrobe number on the way in and more than 35 mins on the way out, make you feel anyhow special or at an exclusive party. Not to mention a 35 EUR bottle of wine which tastes like a house wine from a supermarket...

Going further with the honesty, I'd say that parting in a hotel's lobby isn't quite what I can title as adequate and honestly doesn't correspondent to the promise that these events are being held at some of Brussels’ most prestigious venues. Maybe it's just me, but I don't find it normal to dress up fashionable just to have my drink in a lobby and more over to dance there...However, probably it's part of the 'travelers' spirit of the Eurocrats' idea and poorly executed marketing-bound up strategy. Enough with that.

As for the music, now that was a really 'Thank you' choice of a cool DJ, who was actually willing to play your song and was up to date with the hits out there. So, one big point for that! Another sweet moment of course was the nice personalized depicting of the whole party by the professional photographer, who surprised me with few cool shots published on their website.

However, I lack the exclusivity of the party in terms of inexperienced.

Total recommendation on a FIRST review: 4/10

If you want to try out this by yourself, you can check the current events' calender on their flashy website: http://eurocrats.eu/

Templates Joomla 1.5