My World
627, 15802 Евро за 2 български проекта, за които ... PDF Print E-mail
Прочетено 3377 пъти

никой нищо не е писал?!...

Реших да споделя нещо интересно с вас, а именно данните за 2 проекта, получили финансиране по

Съвместната оперативна програма на Черноморския басейн 2007-2013 (Black Sea Basin Joint Operational Programme).

 

General Toshevo Municipality

5 Vasil Aprilov Str. 9500 General Toshevo, Dobrich  District, Bulgaria

DIALOGUE BETWEEN CULTURES

12 months

222,282.00 EUR

90% financed by the EU

 

Institute of Oceanology-Bulgarian Academy of Sciences

40 First May Street, Varna 9000, Bulgaria

Industrial Symbiosis Network for Environment Protection and Sustainable Development in Black Sea Basin (SymNet)

24 months

404,876.02 EUR

90% financed by the EU

 

Това е програма, регулирана от инструмента за европейско добросъседство & партньорство (ENPI) на ЕС. Тя има за цел да допринесе за: “засилено и устойчиво икономическо социално развитие на регионите на Черноморския басейн”. Трите цели на програмата са: Подпомагане на икономическото и социално развитие в граничните области; Съвместна работа за справяне с обичайните предизвикателства; Насърчаване на местното пряко сътрудничество

Супер за финансирането, което двете наши институции са получили. Само че след кратко търсене в Гугъл, честно казано нищо видимо не излезе на повърхността за тях. Питам се дали това е нормално? Или българските медии се интересуват само от това кой е изгубил дадено финансиране, чак след като е станало криминално видимо? Защо никой не пише нищо за това какви програми за субсидии съществуват и не помогне на истински амбициозните млади хора в България и Европа въобще да направят нещо, което да ПОМОГНЕ действително на страната им? Няма ли някакво обучение за всички тези чиновници и псевдо български политици, така че те да знаят какви финансови инструменти съществуват и как да се използват, а не папагалски да повтарят заучени фрази?

За програмата на община Ген. Тошево по-скоро се питам кой е отишъл на почивка за културен обмен...

В случай, че се питате, съществуват доста подобни стимулиращи програми на международно ниво стига човек да има информацията за това! И е въпрос на усвояване на тези финанси - първо от правилните хора и второ за правилните цели. И тези програми не съществуват само по изборите, това мога да ви кажа.

 
Твои снимки в нета? Без разрешение!? PDF Print E-mail
Прочетено 7614 пъти

Представете си следния казус. Прекарвате си страхотно море, позирате на няколко снимки на познат и после без вашето съгласие бууум и ви качват във Фото Форум. А вие не го искате. Какво се случва тогава?

Ако приемем, че „фотографът” се прави на ударен и не желае да ги изтрие по една или друга причина, вие какво, ще го молите до смърт? Ще му хакнете паролата? Ще го заплашвате със саморазправа? Ще се молите на чудо? Не. Казусът има и друга страна.

Не носи ли и сайтът, в който гордо се извисявате над някоя плажна палма по бикини, отговорност, че вашето лице е качено на него без разрешението и съгласието ви? Като нарушава личното ви пространство и права, не може ли тази снимка да съсипе например кариерата ви или нещо много по-лично?

 
За блогърите, балоните и как една мода взе, че стана класика PDF Print E-mail
Прочетено 3345 пъти

И епохата на осененията настана пак.

За два дена подред имах възможността да потъна в социалната виелица на т.нар. столица на България. Т.нар., защото на фона на страна като нашата и столицата си ни остава една такава…незадоволителна. Въобще нещата, с които описвам живота в България пред приятели и познати от други краища по света, честно казано на мен самата не ми харесват даже на слушане от собствената ми уста. И ми идва да се набия, че говоря така, ама какво да се прави - истината боли, особено като ти идва да се самоцапнеш.

Но се оказва, че у нас живот има все пак след тия 20 години, с които постоянно се оправдаваме. Не, че съм от поколението, което е изпитало и оцеляло със и след реалното усещане за промяна, но все пак имам склонността да критикувам и може би недоволствам като постфактум. И ето, че последните две огромни мега течения, заформили се като тенденции у нас в последните няколко години и развиващи се в една лавинообразна поредица от хубави събития през последните две, е повод за гордост. С която се хваля.

Едното е дигиталното общество. Като чуех преди година и половина-две израза блогър и нещо ме присвиваше под лъжичката. Въобще го усещах като хипарска интернет история, в която всеки се прави на по-умен и себеналагащ се като израз на нещо по-скоро егоистично, отколкото стойностно. Но това се промени с течението на опознаването на особеностите не само на онлайн общуването в нашата зона, демек блогърската, но и на тази, която е далеч от дигиталните ни устройства на комуникации и отразяване на усещанията ни за случващото се в и около нас.

 
Да пощадим цигарите и живота им PDF Print E-mail
Прочетено 3115 пъти

Обожавам да танцувам. Не го възприемам точно като спорт, но ефектът му е също толкова адреналинен, когато си в настроение. Няма значение стила, стига да усещаш музиката и удоволствието от вихъра. И да можеш да си поемеш въздух. Вихър, но не точно какъвто го очакваш...

Снощи имах най-позитивна и изпълнена с добро усещане нагласа за посещението ми на "Голямото откриване" на новия сезон на Club Twins, разположен в сградата на столичното НДК. Първият един час мина безкрайно неусетно и приятно, вероятно поради доброто време заради, което с дружките прекарвахме вечерта на терасата на клуба. Все пак като любители на swing музиката и хип хопа, решението да влезем вътре, когато "настроението се оживи" бе напълно типично. Час по-късно за пръв път в живота си усетих да ми става физически зле от количеството дим на квадратен метър около мен. Всяко едно движение означаваше зов за помощ, сякаш въобще не можеш да си поемеш въздух, а да не говорим, че в цялото заведение, очевидно нямаше и един НАИСТИНА работещ климатик. От години не съм стъпвала в толкова задимено пространство. Последният ми подобен спомен е от гимназиалните класове, когато уж пушенето в детските дискотеки беше строго забранено, а всички знаем, колко забранено е то в действителност...

 
Може ли бебето да забременее, ако си бременна и правиш секс? PDF Print E-mail
Прочетено 4100 пъти

Ако глобалното затопляне не погуби човека от лицето на Земята или Земята от лицето на човека, то със сигурност човешката глупост ще се погрижи за това.

Днес ми пратиха най-безумния въпрос, публикуван някога в Yahoo Answers, който човек може вероятно с пълно съзнание за последствията да зададе. Както сами можете да видите, казусът на потребителката Treena е повече от екзистенциален, а именно „Може ли твоето бебе да забременее, ако правиш секс докато си бременна?”

С обяснение: „Смисъл, ако си бременна с момиченце и правиш секс докато си бремнна, може ли спермата да влезе до там вътре и да бебето да забременее…”

 


Page 2 of 2

With you are reading...

We have 67 guests online
The Armenian connection

Few people think of Brussels as the destination of their dreams at first (taking into account the climate as you know me you can imagine why). However, once being here one could be nicely surprised – especially if willing to openly declare him/herself as citizen of the world. I however declare myself first as a true European and then – as a true Armenian willing to explore the European culture, the culture of Armenians from Armenia and the culture of Armenians from different countries – like myself.

If you’re Armenian born in another European country and raised with the traditions of both your origins and the mentality of the local culture that’s not a rare declaration of identity. Now once again I felt the huge impact of the European identity footprint when by moving to Brussels I realized how Armenians over the globe (and yes, not only Europe or Armenia as a birthplace) could be so different and still so much alike at the same time.

If you’re part of a Diaspora like the Armenian sooner or later you discover similarities and differences thanks to your new home country and you are thankful for those. Armenians living and originating from different European countries for example could be absolutely different in mentality than the ones from Armenia, USA, Brazil. And that’s not a bad thing! However, as we have our national tendency to look for problems, we tend to forget that we share a common culture but live in different realities and share much more than just our origin – we also share the reality in which we are born, raised and educated. And in the world of today often these are more than just 1 reality.

Read more...
Templates Joomla 1.5