Да пощадим цигарите и живота им PDF Print E-mail
Прочетено 3108 пъти

Обожавам да танцувам. Не го възприемам точно като спорт, но ефектът му е също толкова адреналинен, когато си в настроение. Няма значение стила, стига да усещаш музиката и удоволствието от вихъра. И да можеш да си поемеш въздух. Вихър, но не точно какъвто го очакваш...

Снощи имах най-позитивна и изпълнена с добро усещане нагласа за посещението ми на "Голямото откриване" на новия сезон на Club Twins, разположен в сградата на столичното НДК. Първият един час мина безкрайно неусетно и приятно, вероятно поради доброто време заради, което с дружките прекарвахме вечерта на терасата на клуба. Все пак като любители на swing музиката и хип хопа, решението да влезем вътре, когато "настроението се оживи" бе напълно типично. Час по-късно за пръв път в живота си усетих да ми става физически зле от количеството дим на квадратен метър около мен. Всяко едно движение означаваше зов за помощ, сякаш въобще не можеш да си поемеш въздух, а да не говорим, че в цялото заведение, очевидно нямаше и един НАИСТИНА работещ климатик. От години не съм стъпвала в толкова задимено пространство. Последният ми подобен спомен е от гимназиалните класове, когато уж пушенето в детските дискотеки беше строго забранено, а всички знаем, колко забранено е то в действителност...

Срам за собствениците на заведението, че допускат не само да се тровят хората, които не пушат, но и че нямат усещане за елементарна хигиена на бизнеса си. И то в столица на страна-членка на ЕС!

За пръв път с ръка на сърце мога да кажа, че усетих ФИЗИЧЕСКИ възбраната на новото ГЕРБ-ерско правителство над миналогодишното решение на старото правителство, което касаеше ограничаването на пушенето на обществени места. Няма начин да не ми стане зле при положение, че на всеки 10 човека, поне 8 пушеха вътре. И не само цигари, а и средства, които, ако паметта не ме лъже са забранени /поне засега/ от българските закони.

По-голяма грешка от това да не се въведат строги правила, регламентиращи пушенето в заведения и въобще на публични пространства, не можеше да бъде допусната. И то не само, че по този начин се поощрява пушенето на младите: защото възрастовата категория, която вчера видях бе даже по-млада от тази на моята скромна особа.

А и поради факта, че по този начин онези, които пушат вредят изключително много, съзнателно и егоистично дори на околните, които не са пушачи. И както наскоро обсъждах с приятели, научно доказано, че пасивното пушене е понякога доста по-опасно, отколкото ефекта на цигарите над самите активни пушачи. Доказателства много.

Замислете се дали ви харесва да седите в просмукани с аромат на цигарен дим канапета? Искате да си перете дрехите в момента, в който си стъпите у дома? Защото моята тениска беше БУКВАЛНО на сиви петънца от дима! Или може би искате да се покажете като толерантни към приятелите си пушачи и правото на свободна воля?

Няма демокрая, когато става дума за здраве. Гади ми се не само от цигарения дим, а и от факта, че всеки втори отрича колко сериозен проблем има с пушенето в България. Замислете се дали ви харесва собствените ви приятели да ви лъжат в очите, че нямат проблеми с това да спрат. После и сестричката ви, брат ви? А може би и детето ви? Докога ще си затваряме очите, за да угаждаме на нечии интереси, които са в противовес не само на най-изконното вкоренено човешко чувство на самосъхранение?

Е, моят протест ще бъде да не стъпя повече в Club Twins. Защото дори в страни като Испания, популярни с броя си на употребяващи цигари, наркотици и алкохол, има право на съществуване както на тези, които съзнателно се самоубиват, така и на онези, които не искат да го правят в определените за целта пространства.

С какво сме по-добри в България? Либералното ни мислене или липсата на чувство за отговорност към околните? Тютюневата индустрия няма да фалира, ако реално разделят  заведенията и въведат категорични ограничения на местата, на които да е позволено пушенето. Но със сигурност здравното министерство ще си има проблеми, защото само след още няколко такива десетилетия, броят на започналите да се тровят ще се увеличава в геометрична прогресия и то право пропорционално на намаляващия възрастов праг на тази бройка...

Ако на никой не му пука, аз пък поне искам да мога да танцувам. А без въздух, никой не може да оцелее.

Share

 

Add comment


Security code
Refresh

With you are reading...

We have 10 guests online
Templates Joomla 1.5