6 години в рая на дългия бял облак PDF Print E-mail
Прочетено 1410 пъти

Макар и с предразсъдъци относно съвременните български автори реших да прочета „На Изток в рая” от Изабела Шопова.

Ако кажа, че не знам откъде да започна няма да излъжа, но може би посланието на корицата казва всичко с прости думи: „Тази книга не е роман, не е пътепис, не е автобиография, а е по малко от трите и нещо повече”. Ако трябва да добавя нещо – тя ни дава усещане за вкуса на лобстърите, за нахалството на Южняка без име, за симпатичния елит на джапанките и въдицата, за усмивката на кивито и 4-те сезона в 1 ден на Нова Зеландия.

Разказ за едно пътешествие отвъд континенти, начин на живот, невероятни истини и чудатости,  6-годишното пътуване на Изабела през пътища, градове и покрай океани е не само физическо, но и душевно. Фабулата настъпва бързо, целеустремено, без излишни утопични окраски, но с онова точно количество описателност, богатство на емоционален заряд, детайлираност в любопитния поглед и отлично ниво на субективно-обективна оценъчност, която мнозина професионални кореспонденти се мъчат с десетки години да постигнат.

Без да се замислям мога да кажа едно – още преди да стигна средата се почувствах част от семейството на Изабела.  Книгата не е само лична история, нито гид за туриста или приказка за любителя на фантастични преживявания. Тя е истината, такава каквато може да бъде видяна през сърцето и очите на един човек, жаден за знания, неповторими удари на сърцето, предизвикателства на тялото и духа. Абсолютно искрена, грабваща, безкрайно завладяваща и печелеща приятелства с непознати само благодарение на няколко реда.

Изабела сама започва книгата с точните думи, които описват емигранта по душа. Тя е символ на вглъбения, настойчив, упорит и любопитен пътешественик, макар и с умерено количество при търсенето на адреналинни  усещания. Емигрантът по душа не си поставя за цел постоянно да пътува. Съдбата му сама е предопределена да му се случва сам да намира нови пътища и хора по тях. Авторката ви предоставя възможност да я последвате по плажове, алеи, ботанически градини, гъсти гори като в истинска триизмерна реалност.

Ако искате да се сблъскате с чудатостите на един тотално различен свят, считате се за пътешественик, защото това е най-голямата ви мечта, значи вие сте наполовина киви по душа. Именно защото новозеландецът се откроява като вечния отнесен мечтател, оптимист, човек на добрата дума и опасните хобита.

Ако искате да плувате с делфини, да изкачвате върхове или кални пещери на гости при светещи самоядни червеи, да купувате къща на килограм и да се търкаляте с топка пълна с вода по достоен наклон, въобще ако сте човек на адреналина не само на думи, но и на дела – това е вашето четиво. И не само.

Ако обичате изкуството, историята, шантавите кулинарни закачки, онези малки любопитни въпросителни, за които никога не сте се замисляли – като това как откривателя на бънджито го е представил именно със скок от Айфеловата кула, докато друг негов новозеландски сънародник е покорявал Еверест, хранел пингвини и бели мечки, а трети разнищвал тайните на малките невидими атомчета – това е вашата енциклопедия.

Най-важното обаче са думите. Защото Изабела ги използва с такава неукротима шармантност и незаконно чувство за хумор, че със сигурност доказва, че никога не е нарушила основния закон на Нова Зеландия – на смеха.

Share

 

Add comment


Security code
Refresh

With you are reading...

We have 21 guests online
The Series, that can really Kill you

The Mortal Instruments by Cassandra Clare is one of the rarest fantasy series written ever. Not only in 2010. Or in 2009. And not only in the presence but also in the future of at least the 10 coming years. To be honest, the second and the third books, City of Ashes and City of Glass, are the most amazing titles in that genre, which I have read in the last couple of years.

Read more...
Templates Joomla 1.5