Обожавам да танцувам. Не го възприемам точно като спорт, но ефектът му е също толкова адреналинен, когато си в настроение. Няма значение стила, стига да усещаш музиката и удоволствието от вихъра. И да можеш да си поемеш въздух. Вихър, но не точно какъвто го очакваш...

Снощи имах най-позитивна и изпълнена с добро усещане нагласа за посещението ми на "Голямото откриване" на новия сезон на Club Twins, разположен в сградата на столичното НДК. Първият един час мина безкрайно неусетно и приятно, вероятно поради доброто време заради, което с дружките прекарвахме вечерта на терасата на клуба. Все пак като любители на swing музиката и хип хопа, решението да влезем вътре, когато "настроението се оживи" бе напълно типично. Час по-късно за пръв път в живота си усетих да ми става физически зле от количеството дим на квадратен метър около мен. Всяко едно движение означаваше зов за помощ, сякаш въобще не можеш да си поемеш въздух, а да не говорим, че в цялото заведение, очевидно нямаше и един НАИСТИНА работещ климатик. От години не съм стъпвала в толкова задимено пространство. Последният ми подобен спомен е от гимназиалните класове, когато уж пушенето в детските дискотеки беше строго забранено, а всички знаем, колко забранено е то в действителност...